Измина един месец от извънредното положение, в което на доста хора им се наложи за първи път да работят продължително време от домовете си. Работя по този начин от есента на 2012 година и бих искал да споделя моя опит. Просто споделям опит, не давам съвети.
В един съботен следобед през септември се озовах вкъщи с огромна купчина багаж от офиса, който бях обитавал 10 години. Офис на „пъпа на София“, точно над култовия бар „By The Way“. Споменавам мястото, защото, който е работил в близост до добро място за кафе през деня и питие след работа, знае какво значение има то за качеството на ежедневието. Очевидно съм бил тъжен в този септемврийски следобед, защото близки приятели ме поканиха спешно на вечеря.
В следващите дни и месеци открих интересни неща.
Не беше нужно вече да слушам музика със слушалки, за да не преча на колегите. Колкото и добри да са ти слушалките, добрите тонколони са за предпочитане.
Открих плуването сутрин. През по-голямата част от живота ми плуването е присъствало, но никога сутрин. Определно има чар.
Открих, че съм доста продуктивен по време на следобедно кафе извън дома ми.
Открих собствения си „хълм за размисъл“ - място в парка, където просто да поседиш.
Започнах да се интересувам повече от темата как да не „изтрещиш“ докато работиш от вкъщи. И тогава попаднах на едно интервю с Мария Попова, човекът зад Brain Pickings. Повратната точка в моето отношение към работата от дома дойде от нейния отговор на последния въпрос в това интервю:
People always talk about work/life balance, but I find that a tragic concept. I have no separation between work and my life. I don't see what I do as work.
Точно така, обичам работата си и няма смисъл да се опитвам да си измислям баланс между работа и не-работа. Работата от дома е работа от дома. Трябва да ти е приятно. Няма смисъл да правя работата от вкъщи да изглежда като работа в офис.
В момента, в който се „отпуснах“ и спрях да деля работа от не-работа, установих че, съвсем естествено, работя повече, но в същото време почивам повече и съм по-щастлив. Странно, но денонощието придоби други размери.
Сега, когато поглеждам назад, си давам сметка колко много промени ми се случиха в тези години. Мисля, че „постоянна промяна“ е едно мото за успешна работа от вкъщи.
Първо се появи съпругата ми. Не дойде сама. Дойде с един разкошен космат приятел, кучето ни Захари. Зак доведе и кучевремето в моите понятия. Да, кучевреме се пише слято.
Съпругата ми също започна да работи частично от вкъщи. Проектирахме си специална маса, на която да ни е удобно да работим заедно. Да, още сме заедно.
Сменихме жилището. При избора му специално съобразявахме къде ще ни е удобно да работим. После се роди дъщеря ни. Когато тя започна да прохожда, заградихме едно пространство, където да се движи свободно. Един месец по-късно преместихме „оградата“ около мястото ни за работа. Съпругата ми започна да работи изцяло от вкъщи.
Нищо не променя кучевремето обаче.
Решихме да проведем експеримент – можем ли да живеем в къща. Всъщност двоен експеримент – можем ли да живеем в къща в село на 100км. от София. Можем. Да, и двамата със съпругата ми работим от вкъщи и още сме заедно.
В условията на карантина е хубаво да има с какво да се разнообразиш. Е къщата е безкраен източник на работа. Ама много работа. Кучевремето също много помага – вече имаме второ куче – осиновихме една местна „хиена“.
Карантина, време за работа вкъщи, 100% с любимите хора. Можем да „изтрещим“ или да ни е приятно. Избирам второто.
