Баща ми беше плувец и аз плувам почти откакто се помня, водните спортове винаги са били първи в списъка ми с любими неща за правене, а няма как да практикуваш воден спорт и да не плуваш.
Напоследък започнах да обръщам доста внимание на плуването и по-специално на дългите разстояния, което логично доведе до желанието ми да плувам в някакво състезание различно от 200м. бруст в басейн - така стигнах до маратона по случай празника на Созопол.
Хубаво време, различни участници - от 8 до 70 години и всичките в добро настроение. Известно време след старта плувах с основната група, докато не усетих, че бързам и движенията ми не са чисти - тогава се сетих, че състезанието ми не е с другите хора, а с морето, времето и самия мен.
Сравнително наскоро попаднах на Terry Laughlin и силно се впечатлих от неговата концепция Total Immersion. Всъщност плуването на дълги дистанции в открити води няма много общо с "въртенето" на дължини в басейна - най-трудно се оказа поддържането на посоката и правилното разпределение на енергията по време на цялото плуване. Някъде по средата на дистанцията, обикаляйки носа на Стария град, ми хрумна, че бих могъл да разделя спортовете на два вида:
- конфликтни - такива в които резултатът зависи от познанията ти за противника и от неговите умения, напр. бокс, футбол и др.;
- proxy спортове - такива, в които представянето зависи от умението да се справиш с определена задача.
Ако в първия вид съобразяването с противника е важно, то вторият вид спортове са абсолютен Дзен - самопознание и самоконтрол.
