Денят на синята шапка

Сини, плетени шапки и забавни, понякога идиотски, селфита – така за 8-ми път уебобщността отбелязва подкрепата си за уебстандартите - #BlueBeanieDay.

За незапознатите е малко странно защо някакви хора си слагат сини шапки в подкрепа на определни правила. Защо, например, да не носим лилави (любим цвят) шалове в подкрепа на правилата за движение по пътищата. Разликата между двата вида стандарти е, че докато при правилата за движение, поне на теория, има орган, отговорен да следи за спазването им, при уеб стандартите няма такъв. Съществува специален комитет и доста демократичен процес по дефинирането на даден уебстандарт, но няма институция, която да глобява нарушителите.

Спомням си, че когато с приятели правехме уебсайтове през 1997 г., беше съвсем нормално на сайта да има съобщение като „Този уебсайт е оптимизиран за разглеждане с Netsacpe/Internet Explorer“ в зависимост от това кой е любимият браузър на съответния разработчик. 17 години по-късно, ако ползвателите на мобилно устройство попаднат на уебсайт, който не се съобразява с този факт, 61% от тях просто го напускат. За потребителите разликата между ситуацията преди, да кажем, 15 години и сега може да изглежда като обикновена технологична еволюция, но всъщност става дума за огромен скок в мисленето, в подхода към правенето на уебсайтове – от тираничен: „Ще гледаш уебсайта ми с каквото аз ти кажа“ той стана емпатичен: „Разбирам, че си на канапето вкъщи с таблета си, чувствай се удобно в моя уебсайт“.

Представете си милиони уебсайтове с десетки и стотици отделни страници, съответния брой собственици на уебсайтове, милиони уебразработчици, няколко разработчици на уеббраузъри, някои от които с огромна финансовамощ, няколко търсачки, съвсем не немощни, добавете някой и друг милиард потребители, всеки със своите интереси и особености. Част от тези потребители, около 15%, имат специфични нужди, обусловени от наличието на постоянна или временна недостатъчност (инсуфициенция, както пише в лекарските диагнози), която силно ги затруднява да ползват уебсайтове, напр. увредено зрение, дислексия, болест на Паркинсон и други подобни. Да, получава се най-голямата – хипертурбоогромна – отворена и децентрализирана информационна система в света! Да, въпросното нещо работи, работи добре и към днешна дата всички актьори на тази огромна сцена са доста доволни. А причината днес да имаме добре работещ уеб е убеждението на критичната маса участници, че уебстандартите трябва да се спазват (в голяма степен).

Уебстандартите не дойдоха сами, не ги „роди“ някой изпуснат от контрол суперкомпютър, наложиха ги хора.  

Хора за които, колкото и утопично да звучи, водеща беше идеята „Аз и другите“ вместо „Аз срещу другите“. Някои от тези хора посветиха ужасно много време и сили на това, например всички от W3 начело със сър Тим-Бърнърс Лий, като Джефри Зелдман и Ерик Майер, които разпространяваха идеята по цял свят. 

Други го правехме по-скромно – просто убеждавахме клиентите си. 

Стандартите бяха наложени и от клиентите ни – онези собственици на уебсайтове, които разбраха концепцията и в полза на уебстандартите се отказваха от някоя глупава финтифлюшка, работеща само в конкретен браузър.

Та така, нахлупвам синята си шапка и по-късно ще изпия едно питие за уебстандартите и за всички хора, свързани с тях, най-вече за хората, защото стандартите са важни, но ако никой не ги спазва са просто няколко безполезни мегабайта текст.