Капката, която преля чашата и ни изкара на площада беше назначението на Д. Пеевски за шеф на ДАНС. Доста тлъста капка, не заради външния вид на Пеевски, а заради грозния и абсолютно необективен начин по който беше направено.
Ясно е, Пеевски ще е извън играта с ДАНС, вероятно и Орешарски ще е извън играта с премиерския пост, проблемът е, че не е добре да пилеем толкова много енергия всеки път когато се опитват да ни пробутат поредния идиот.
Мислейки си за оптималния минимален брой възможни решения, ги докарах до две:
- Ясно обективизиране на всеки избор за определена длъжност. Имам предвид доста по-задълбочени изисквания от това кандидатът да има 8 год. юридически стаж. Защото дори и да има 20 год. юридически стаж като бракоразводен адвокат, пак няма да свърши работа като шеф на ДАНС например. Добре разписаните системи за оценка на кандидатите, освен че помагат да се избере максимално подходящия човек за даден пост, дават яснота, че изборът не е манипулиран. Разбира се, в случая Пеевски съм сигурен, че никой не е е проверил дори документооборота му като следовател, ако изобщо има такъв.
- Възможност за избирателите да отзовават депутати по същата схема по която ги избират. Вярно, крайно е, но генералният проблем е не толкова в начина по който избираме народните представители, колкото в това какво се случва след като бъдат избрани. Отзоваването е начин депутатите да усетят контрола на избирателите преди следващите избори. Мисля си, че един такъв подход ще направи депутатите по-малко щедри, респективно по-точни в предизборните си обещания, а нас избирателите по-взискателни към изпълнението на въпросните обещания. Чисто финансово погледнато отзоваването на един или няколко депутата би струвало значително по-малко от организирането на предсрочни избори в цялата страна.
