В смисъл, че няма начин да и се насладиш докато правиш нещо друго. Тази ужасно мъдра мисъл ме осени на връщане от изложението на Hi-Fi оборудване в Гранд Хотел София.
Първоначално ми се стори странно - изложение в хотел, но когато отидох разбрах, че е много добра идея. Всяка стая, на два от етажите на хотела, беше оборудвана от търговците на съответната марка - можеш да чуеш каквато си поискаш техника и музика в обстановка близка до домашната. Лошото на този тип изложения е, че разбираш колко зле е собственото ти озвучаване.
Прибрах се вкъщи с идеята да направя сравнение, бях сигурен, че моите тонколони губят още от старта, и докато избирах каква музика да си пусна, осъзнах че от години не съм сядал да изслушам един албум от край до край - ама наистина да го изслушам, а не да звучи като фон. Връщам лентата и последният спомен за нещо на което съм отделил внимание май е The Division Bell на Pink Floyd - леле! И как да го изслушаш с удоволствие - или ще ти звънне телефона, или ще решиш "да видиш какво става във Фейса" - шум от всички посоки.
Сега, когато достъпът до качествена музика е много по-лесен, слушаме много повече, но я чуваме много по-малко защото обикновено правим и още нещо. Всъщност, сравнението със секса е приложимо за почти всяка дейност, защото мултитаскингът е почти невъзможен и опитите му за постигане са си направо вредни. В противен случай процесът на възпроизвеждане (на хора) нямаше да изисква толкова внимание.
