Седмица между два тура на избори - по медиите гастролират най-нелепите хора, бабаитско-андершковски-комплексарски реплики и дуплики се генерират непрекъснато, милиционерска естетика струи отвсякъде.
Обаче идва четвъртък вечер, любима ми е защото е преди петък, който пък е "малката събота", заведение с плътен и приятен звук (Sofia Live Club), чаша ирландско уиски, все пак есен е, добри приятели, приятна публика, добри музиканти - Еко ме разцепи с този контрабас и чаровна изпълнителка с мъркащ глас - Миленита - едночасово бягство от глупостите на ежедневието. Не, не изпадам в онзи телешки възторг, в който бях след първото ми посещение на концерт на AC/DC, но се радвам, че освен удоволствието от музиката, получих здравословна доза позитивизъм от хора, които се кефят на това, което правят.