Преди известно време попаднах на статията Why I Returned My iPad и си дадох сметка колко "шумен" е компютърът ми - работното ми място. Например, опитвам се да проектирам нещо, но отговарям на е-писма, на колеги/приятели на Jabber-a, непрекъснато търся нещо в Google... Последното може да е страхотен генератор на идеи, но може и да попречи на развитието на добра идея. Не помня кой беше казал, че "Възможностите пред неспециалиста са много повече в сравнение с тези пред експерта". Не, че Google ни прави експерти.
Мисля, че възможността да се направи нещо бързо с компютър понякога пречи на процеса на проектиране (мислене) и води до странни резултати. Да нарисуваш нещо на ръка и да изтриеш част от него с гума изисква много повече време отколкото ако го правиш с компютър, но пък в това време може да се мисли и да се почива. Вероятно един съвременен Суворов би казал "Повече време/пот в проектирането, по-малко сълзи/кръв в имплементирането".
Замислих се, че моментите, в които съм сам с мислите си, като изключим онези в тоалетната, не са чак толкова много. Случвало ми се е да забегна с лист хартия в някоя градинка, за да си събера акъла, но не много често.
На ръка пиша рядко и в началото доста нервно, но ако трябва да напиша повече от няколко реда установих, че започвам да пиша гладко и да релаксирам. Калиграфията или Sumi-e може да се окажат нещо като йога на бюро - концентрация и равномерно дишане.
Тъй-като и преди съм проявявал слабост към тетрадки на квадратчета, реших да пробвам пак. Много е важно тетрадката да е красива и да ти харесва - кара те да и обръщаш внимание - честно, не съм луд. Квадратчетата помагат на хора като мен, които искат да скицират нещо, но не могат да теглят една прилично права линия на ръка. Много помагат!
С две думи, една рецепта за релаксация и добра креативност може да бъде молив HB, мека гума, хубава тетрадка на квадратчета и малко време встрани от компютъра.
