В една книга от Хорхе Букай ("Да обичаме с отворени очи" - не се възторгнах особено), която прочетох наскоро, се казва, че всеки трябва да реши сам за себе си какъв иска да бъде - машинист или сърфист.
Машинистът кара по релси, които е ясно къде ще го отведат, а сърфистът следва вълната. Едното не е по-лошо от другото, както и сърфистите не са задължително по-щастливи от машинистите.
Все пак си мисля, че доста хора, в това число и аз, биха искали да са сърфисти, но всъщност са машинисти, които се надяват, че релсите им свършват в някоя вълна. Въпросът е ще разберем ли кога сме стигнали вълната и дали ще можем да излезем от релсите?
Всички материали на този уебсайт са публикувани под лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 4.0 International License